Тодор Генчов Влайков е роден на 13 февруари 1865 година в град Пирдоп и там получил началното си образование. След Освобождението постъпва като ученик в Софийската мъжка гимназия, където е запленен от литературата и прави първите си поетически опити, а от 1884 година насетне пише и няколко разказа. След завършването на гимназията Влайков продължава образованието си в Москва, където обаче прекарва само няколко месеца преди да се завърне в България, за да участва в Сръбско-българската война, обявена от коварните ни западни съседи след провъзгласяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. След победата на България във войната, в която едни срещу други се изправят „великите и опитни” сръбски генерали и все още младите, но храбри и готови на всичко за Родината си, български капитани, Тодор Влайков се завръща в Русия, където продължава филологическото си образование в Московския университет. Там пише и може би най-известното си произведение, повестта „Дядо Славчовата унука”. През 1888 година Тодор Влайков напуска университета, разбрал че призванието му не е във филологическата наука. Младият българин решава да последва завета на великите ни възрожденци, че всеки българин трябва да допринесе с нещо за добруването на българския народ.
Пирдопчанинът решава да изкорени проблемите, които според него не позволяват на българския народ да разгъне напълно потенциала си, а не да лекува симптомите им. По тази причина се впуска в политическия живот на Княжеството. По убеждения Влайков е бил най-близо до Демократическата партия на Петко Каравелов, но не приема политиканстването и партизанщината в българския политически живот, както и безпринципните компромиси, които политиците са склонни да правят, само и само да останат на власт. Странни аналогии изникват в съзнанието ми, като се замисля за днешното състояние на българския политически живот. Но да се върнем на Влайков и решението му да не се примирява с безпринципността. Заради това си решение той заедно с група млади идеалисти, повечето бивши членове на Демократическата партия, създава Радикалната партия и през 1902 година става редактор на обществено-политическия отдел на списание „Демократически преглед”, което се явява орган на партията. След повече от 2 десетилетия политическа кариера Влайков разбира, че няма как да промени ситуацията само със своя идеализъм, а и явно политическите му качества са отстъпвали значително на литературните и именно заради това след преврата от 9 юни 1923 година той се връща към литературата. В това поле той се чувства най-щастлив и именно с литературното си творчество в най-голяма степен ще бъде запомнен от следващите поколения българи, а не с учителската или политическата си дейност.
Паметникът на Тодор Влайков се намира в самия център на град Пирдоп в непосредствена близост до читалище „Напредък”. Представлява скулптура на писателя в цял ръст върху каменен постамент, като върху самия постамент са изписани годините на раждането и смъртта му. Влайков е облечен по последна мода и се подпира на бастун в дясната ръка, вперил строгия си, вечно търсещ поглед някъде в бъдното. Едно бъдеще, където България е силна и модерна държава, а българският народ е щастлив и благоденстващ. Бъдеще, за което през целия си живот по един или друг начин се бореше Тодор Влайков, чийто паметник днес може бъде посетен от всеки, който преминава през град Пирдоп. Смятам, че това е един от най-добрите начини да се отдаде почит на заслужилия пирдопчанин.
