Много хора се питат защо столицата на България приема гръцко название, а не се отъждествява с български символ. Столица като София, претърпяла хилядолетия на различни културни влияния, няма как да не бъде изобразявана с културни символи от различен произход.
На мястото на някогашното неолитно селище през VIII пр. н. е. около термалните извори възниква древен тракийски град, наречен по късно от завладялите го римляни Сердика – т. е. град на сердите, по името на населявалото го тракийско племе.
През V – VI в. по време на т. нар. „велико преселение на народите“ градът е преживял нашествия от хуни, готи и други варварски племена. От средата на VI в. градът се възражда като важен административен и стопански център на Византийската империя с името Триадица. По-късно император Траян официално дава на града своето родово име, наричайки го Улпия Сердика като по-късно то често е съкращавано на Сердика.
Вероятно след присъединяването на града към България в началото на 9 век се появява и името Средец. То изглежда е неточна славянска транскрибция на Сердика, като в същото време отразява и значението „среда“, от централното разположение на града в Софийското поле.
През XIV век и началото на XV век. градът започва да се споменава и като София.
След Освобождението градът възстановява българското си име Средец, но малко след това е върнато името София. След известни дискусии и дебати новата столица на България продължава да се нарича официално София.
Историята на София е свързана с храма „Света София“, който подобно на „Света София“ в Константинопол е посветен на „Премъдрост Божия“ – или „Агия София“ (град).
Според житията, през втората половина на първи век и в първите десетилетия на втори век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София, което значи „премъдрост“. Тя водела благоразумен и смирен християнски живот, подчинен на Божията воля.
София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата дъщеря се казвала Вяра, втората - Надежда, а най-малката - Любов.
Според християнските предания София посветила целия си живот на християнското възпитание на дъщерите си и на това те да показват добродетелите, на които били наречени. Дъщерите изучавали пророческите и апостолските книги, богослужения и молитви.
С чистотата и благородството на живота си това семейство привлякло вниманието на хората в Рим и дори на управителя на областта. Той завел жените при император Адриан, който бил гонител на християните.
Според преданията София проповядвала на дъщерите си, че техният живот е изповядване и лишение пред Исус Христос и че те не трябва да жалят красотата и младостта си, а да покажат твърда вяра, непоклатима надежда и нелицемерна любов и не трябва да се подават на изкушенията на врага.
Императорът се опитал да изкуши дъщерите и да ги накара да се поклонят нему и на римските богове и им обещал, че ще живеят в богатство и почести. Те обаче били изпълнени с вярата към Бог и твърдели, че той е техният баща, и че той се грижи за тях и те са готови да умрат за него, само и само да запазят Христовата вяра в сърцата си. Въпреки че били подложени на ужасни мъчения Вяра, Надежда и Любов не се предали на вярата към римските богове. Император Адриан наредил и трите да бъдат обезглавени. Тяхната майка, София, починала заедно с тях, докато ги оплаквала в продължение на три дни. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
Дали името на Великомъченица Света София произхожда от името на храма, или обратното, не можем да твърдим със сигурност. Факт е обаче, че издигнатата на мястото на паметника на Владимир Ленин статуя, изобразяваща Света София, е символ на столицата. Визията на статуята е модерна. Великомъченицата Света София обикновено е изобразявана в християнски иконописен стил с трите си дъщери, докато статуята, издигната през 2001 г. до метростанция Сердика, изглежда по-скоро феерична, красива въздушна, набедена от много хора за езическа. Тук София е без трите си дъщери, но пък носи корона – атрибут на властта. В дясната си ръка държи венец от лавър и дъб, означаващ достолепност и дълголетие, което се свързва и с герба на София, казващ „Расте, но не старее“. В лявата й ръка са поставени монети - израз на благоденствието на нацията, и върху нея е кацнала сова – символ на знанието и мъдростта.
Позлатата със специален спрей придава допълнителна достолепност на фигурата от бронз и мед, висока над 8 м. и тежаща 4 тона. Извисява се над околните сгради на 14-метров мраморен пиедестал. Архитект на паметника е Станислав Константинов, а автор е скулпторът Георги Чапкънов.
