Проф. Емануил Иванов е известен български математик, един от пионерите на висшето образование в България. Той е роден в Свищов в заможно семейство на търговци, родственици на Алеко Константинов, на 30 януари 1858 година. Завършва средно образование в родния си град, занимава се известно време с търговия, след това става стажант-инженер в пътното строителство, но истинското му призвание тепърва щяло да се разкрие. След Освобождението заминава за Мюнхен, където завършва Политехниката през 1883 г. със специалност физика и математика. Същата година постъпва като преподавател в гимназията в град Лом, където скоро изпъква със своето усърдие и педагогически талант. Остава там до 1885 г, когато е преместен в София в Министерството на народното просвещение.
Следващите няколко години се занимава с обществена и административна дейност към Министерството, но любовта му към учителската професия не го напуска. През тези години той се убеждава в голямата нужда от добре подготвени преподаватели, каквито по това време са рядкост. Така Емануил Иванов става радетел на идеята за създаване на школа за подготовка на учители. Той е част от комисията на Министерството, която изработва "Временни правила за уреждането на Висш педагогически курс в София", който скоро е преобразуван в първото Висше училище в България /по-късно Софийски университет/. Членове на тази комисия участват във фактическото учредяване на Висшето училище през 1888 г. и Емануил Иванов, е един от тях. Така той се нарежда измежду създателите на Софийския университет, като основава физико-математическото отделение през 1889 г., това е второто най-старо отделение на Висшето училище. Той става редовен преподавател и впоследствие първи редовен професор и основател на Катедрата по висш анализ. Преподава в университета в периодите 1889 – 1910г. и 1917-1923г., а през годините на прекъсване, преподава математика в няколко софийски училища. Чел е лекции по: „Висш анализ”, „Диференциално смятане”, „Диференциални уравнения”, „Интегрално смятане”, „Въведение в теорията на комплексните функции”, „Теория на функциите”, „Елиптични интеграли и функции”, „Елементарна математика”. Избиран е за Ректор на СУ в периода 1890-1891, 1891-1892 и 1893-1894 година. Емануил Иванов е и сред основателите и фактически инициатор на Физико-математическото дружество в България, създадено през 1898 г., като дълги години го председателства и е редактор на списанието му. От 1900г. е действителен член на Българското книжовно дружество /БАН/. Научната му дейност се свързва с трудове главно из областта на теорията на числата и методиката на математиката. Забележителни са изследванията му върху т.нар. от него раниони – хиперкомплексни числа с 4 единици. След пенсионирането си през 1923г., проф. Иванов се премества в Кюстендил, където жизненият му път завършва тихо на 24 юли 1925 г. Днес природо-математическата гимназия в града носи неговото име.
Паметникът на проф. Емануил Иванов се намира пред сградата на Факултета по математика и информатика на СУ /бул. Джеймс Баучър №5/, макар че по времето на професора, факултетът се е помещавал на друго място, а тази сграда не е съществувала. Започнатото от него дело обаче днес продължава да се развива именно на това място и неговата достолепна фигура сякаш благосклонно наблюдава и покровителства новите поколения, поели по пътя на науката. Скулптурата, излязла изпод ръцете на Ваньо Колев, е издигната върху нисък гранитен постамент. Професорът е изобразен портретно, в уголемен мащаб, седнал на старинно кресло, със спокойно, замислено изражение и проницателен поглед. Както науката и културата са били винаги скъпи за проф. Иванов приживе, така е и увековечен – с книга, притисната до сърцето.
Паметникът е открит на 12.05.2008 година, по повод 150 години от рождението на професора, по инициатива на акад. Борислав Боянов
