Найден Геров е роден на 23 февруари 1823 година в град Копривщица. Той е осмото от общо тринадесет деца в семейството. Баща му бил преподавател в килийно училище и именно там младият копривщенец получава началното си образование. Заради напредъка в обучението си малкият Найден бил изпратен да се учи в гръцко училище в Пловдив. Там останал само две години, защото не му се харесвала политиката на асимилация, която дори гръцките учители подкрепяли. По тази причина през 1836 година се завърнал в родния си град, където в този момент вече преподава Неофит Рилски във взаимно училище, заменило килийното. През 1839 година, по лична препоръка на Неофит Рилски, Найден Геров е изпратен в Одеса, където учи в Ришельовския лицей. Завършва своето обучение с отличие през 1845 година. Междувременно издава няколко книги, сред които е и прословутата му поема „Стоян и Рада”. Впечатлени от начетения и способен младеж, руските власти му предлагат руско поданство, което младият българин приема, за да може по-лесно да съдейства в подкрепа на своите сънародници.
През 1846 година Найден Геров се завръща в родната Копривщица и се отдава на народополезна дейност. Отваря двукласно училище и започва сам да преподава в него. Училището е наречено „Св. Св. Кирил и Методий” и днес представлява музей. Славата на копривщенското училище и на Найден Геров се разнасят на шир и на длъж из българските земи. Идват ученици от всички земи, населени с българи. Подтикван от родолюбиви подбуди, Найден Геров организира тържествено честване на празника на светите братя Кирил и Методий в Пловдив на 11 май 1851 година. Скоро този ден се превръща във всеобщ български празник, а от 1857 година ежегодно се отбелязва тържествено в редица български градове. Найден Геров е поканен в Пловдив да ръководи местното училище и се сблъска с опитите на гръцкото духовенство да наложат асимилация чрез образователната система. От този момент насетне Геров се отдава на борба против фанариотите и против всеки опит за асимилация на българите. Той смята, че чрез просветата народът му ще се доближи до цивилизованите европейски народи и оттам нататък остава само една малка крачка към освобождението. По време на Кримската война Найден Геров действа изключително активно в подкрепа на българските национални интереси и е забелязан от висшите управленски кръгове на Руската империя. По тази причина през 1857 година е назначен за пръв руски вицеконсул в Пловдив и по този начин още по-силно се укрепва връзката между бележития възрожденец и града под тепетата.
Бидейки руски вицеконсул, Геров действа изключително активно за подпомагане на българската кауза като създава редица училища, читалища и кръжоци и като помага на всички родолюбиви инициативи в града и областта. След разгрома на Априлското въстание е принуден да се укрие в руската легация в Истанбул, тъй като е смятан за главен подбудител на въстаническите действия. Близо 20-годишната дейност на Геров като пловдивски вицеконсул е силно продуктивна и е свързана с преодоляването на опасността от елинизиране на българската интелигенция и на българските търговци.
По време на Руско – турската война Найден Геров първоначално участва в руското командване, а след настъплението на руските войски на южния бряг на река Дунав той е назначен за губернатор на Свищов, първият освободен български град. След несправедливите решения на Берлинския конгрес копривщенецът се завръща в Пловдив, който е останал под властта на султана, макар и като център на автономната област Източна Румелия. Там Найден Геров продължава работата върху труда на своя живот - епохалния „Речникъ на блъгарскый языкъ”. В речника са събрани над 70 000 български думи, над 24 000 изречения и хиляди пословици, поговорки, лични имена и части от песни. Този уникален по своя обем труд и до днес остава ненадминат в много отношения. Това ни дава още едно основание дълбоко да се преклоним пред гения, трудолюбието и патриотизма на Найден Геров.
Изтъкнатият български интелектуалец доживява да види присъединяването на родната му Корпивщица и на така обичания от него Пловдив към Княжество България през 1885 година. Съдбата решава да му спести страданието от преживените български трагедии след Междусъюзническата и Първата световна войни. Големият български родолюбец, учител, учен, общественик и държавник умира в Пловдив на 9 октомври 1900 година. Погребан е в града, на който е посветил най-голямата и ползотворна част от своя живот – Пловдив. Там и днес всеки може да го почете пред неговия гроб – паметник.
Паметникът, който публикуваме с това експозе, се намира в Цар-Симеоновата градина в центъра на Пловдив. Изработен е от Красимир Русев и е финансиран от община Пловдив. Паметникът се издига в близост до други монументи, посветени на възрожденските ни дейци.
