На бул. „Драган Цанков“, сред тревата пред красивата сграда на Биологическия факултет на Софийския университет, се намира Паметникът на агрономите. Представлява голяма морена с метална петолъчка и гравирани имена на агрономи-комунисти загинали през 1923 година /работнически бунтове и 1942-1944 година в акции на партизанското движение/, бранейки идеите на комунизма. Монументът е оформен живописно с по-дребни камъни пръснати наоколо и ниска растителност, а отпечатъка на годините върху централния монолит също допринася за постигането на едно естествено, но внушително присъствие, сякаш той сам се е издигнал от земята, а не е поставен от човешка ръка. Все още стои част от изписания с метални букви надпис: „В памет на агрономите паднали в борбата против…“, последната дума вероятно отдавна е била претопена, но камъка пази нейния отпечатък – „фашизма“. Доколко този паметник отразява историческата истина и доколко тя е изопачена с пропагандна цел, всеки може да прецени сам за себе си. Има нещо, което обаче без съмнение, е факт: тези млади хора /всички са под 30 години, с изключение на двама/ са изгубили живота си, защото са отстоявали своите убеждения и вероятно са го направили с чисто сърце, с искрената вяра, че защитават нещо правдиво. Независимо, че изминалото време доказа тяхната заблуда и идеите им донесоха преди всичко упадък, ако се опитаме да се поставим на тяхно място в онези времена, можем да си представим, че те са мечтали за съвсем различно бъдеще. Тяхната ранна смърт ги освобождава от отговорност за това, което се случва по-късно. Затова, нека си припомним, кои са били те:
• Трифон Минчев Саралиев – Роден в с. Килифарево, Великотърновско през 1888 година По професия е агроном. Член на Българската работническа социалдемократическа партия от 1913 година и деец на революционното работническо движение. През април 1921 е избран за народен представител. Ръководи юнското антифашистко въстание в Килифарево, по време на което е убит /12 юни 1923 година/.
• Петър Иванов Богданов – Роден на 6 юни 1908 година в град Трявна в скромно чиновническо семейство. Активен последовател на идеите на комунизма през ученическите и студентските си години. Той е един от основателите на Българският общ народен студентски съюз /БОНСС/ през 1930 година Осъден е на 10 години затвор за революционна дейност през 1936 година, освободен е 4 години по-късно. Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. От 1942 година е инструктор при ЦК на БКП. През пролетта на същата година, е арестуван по обвинение за участието си в партизанското движение в България и в дейността на бойните групи. Осъден е на смърт чрез разстрел /заедно с Никола Вапцаров/ и присъдата е изпълнена на 23 юли 1942 година на гарнизонното стрелбище в София.
• Кирил Сп. Дюлгеров – 1901-1923 година.
• Васил Бочев Ватев - Жельо – Роден на 16 април 1916 година в с. Калейца, Ловешко. Като ученик в смесената гимназия „Цар Борис III“ град Ловеч , е член на Работническия Младежки Съюз /РМС/, заради което, под заплаха от арест, е принуден да премине в нелегалност през 1942 година Участва в Партизански отряд „Христо Кърпачев“, действащ в района на Ловеч и Троян. Загива в сражение на 12 март 1944 година в местността „Трифонова усойна“ край родното му село, заедно с други партизани. На това място е възстановена землянката им и е издигнат паметник.
• Димитър Стоянов Караиванов - Ботьо – Роден на 15 септември 1919 година в с. Мало Конаре, Пазарджишко. Политкомисар на партизанската чета „Кочо Честименски“. Загива в сражение на 15 февруари 1944 година под връх „Еледжик“.
• Цанкo Маринов Панов - Петър – Роден на 16 декември 1919 година в град Ловеч. Партизанин. Загива в сражение на 8 януари 1944 година.
• Костадин Димитров Старев - Клим – Роден на 31 декември 1919 година в с. Мало Конаре, Пазарджишко. Активен член и секретар на РМС в родното си село, заради което, под заплаха от арест, е принуден да премине в нелегалност. Организатор и командир на партизанската чета „Кочо Честименски“ 1941-44година Загива в сражение на 15 февруари 1944 година под връх „Еледжик“.
• Иван Вълчев Кунчев - Горан – Роден на 27 октомври 1921 година в с. Долно Павликени, Ловешко. Като ученик в смесената гимназия „Цар Борис III“ град Ловеч, е активен член на РМС, участник в различни инициативи, а като студент в Агрономическия факултет в София, е член на БОНСС. Подържа връзки с партизаните от родния си край и ги снабдява с припаси. Преминава в нелегалност и става част от партизански отряд „Христо Кърпачев“ от 17 август 1943 година Загива на 18 септември 1943 година след престрелка с полицията в покрайнините на Ловеч. Родното му село е преименувано с партизанското му име – Горан, през 1951година.
• Никола Чиков Монов – Роден на 19 октомври 1922 година в с. Драгана, Ловешко. Като ученик в смесената гимназия „Цар Борис III“ град Ловеч, е активен член на РМС, а като студент в Агрономическия факултет в София, е член на БОНСС. През 1943 година е мобилизиран в 52-и Пехотен полк в Сърбия, но той дезертира и се включва като партизанин в бойни акции срещу Вермахта на страната на Югославска народна освободителна армия. Същата година се включва във Войнишки партизански батальон „Христо Ботев“. На 23 май 1944 година след като преминава на р. Искър, батальонът води ожесточено сражение с армейски и жандармерийски части край с. Батулия и е почти напълно разгромен, но Монов оцелява и заедно с други се насочва към град София. Заловен е в околностите на с. Боримирци, Софийско. На 6 юни 1944 година е разстрелян без съд край с. Долни Богров, Софийско.
• Лазар Митов Лалов /Вълов/ – Роден на 21 април 1922 година в с. Струпен, Плевенско. Партизанин. Загива в сражение на 13 май 1944 година Родното му село е преименувано на негово име. Там всяка година се отбелязва датата на смъртта му с поднасяне на цветя на паметника в селото.
• Боян Тодоров Божилов - Бойко – Роден на 14 март 1924 година в с. Долна Диканя, Пернишко. Партизанин. Загива в сражение на 6 юни 1944 година.
