Загиналите във войните герои

Балканската война (1912 – 1913)


След обявяването на Независимостта на Царство България на 22 септември 1908 година като основна задача пред нашата държава се очертава завършването на националното обединение. Вече твърде дълго българите от Тракия и Македония стенели под чуждо иго и по тази причина народ, държава и армия планирали час по-скоро да сломят Османската империя и да покажат, че не само заслужаваме свободата си, но и сме достойни да се наредим сред водещите европейски държави.


Само 34 години след своето освобождение Третото българско царство се оказва достатъчно силно и добре подготвено, за да създаде съюз срещу Османската империя и да го оглави безпрекословно, за да поправи несправедливостите от Берлинския конгрес, разпокъсали снагата на Майка България и за да прогони веднъж завинаги османците от Европа. На 5 октомври 1912 година Царство България започва една от най-великите войни в нашата многовековна история. Българският народ като един застава в редовете на войската и се изправя срещу вековния поробител, за да въздаде дълго чаканата справедливост. През есента на 1912 година България смайва целия свят, нанасяйки поражение след поражение на огромната и уж непобедима Османска империя. В победния ход на българската армия важна роля играят и бойците от Първи софийски пехотен полк.  


В състава на Първа армия полкът участва активно в победоносната Лозенградска настъпателна операция от 9 до 11 октомври 1912 година. Още на 9 октомври започват кръвопролитни срещни боеве между авангардите на двете страни. 1-ва дружина на полка, начело със знамето, предприема атака срещу омразния враг и се вклинява във вражеските редици. Достига до село Гечкенли и там е принудена да удържа натиска на 6 турски табора до пристигането на останалия състав на полка. В този героичен бой загива командирът на 15-а рота капитан Тодор Ночев. След кръвопролитните боеве при Селиолу и Гечкенли само пред фронта на 1-ва и 4-а дружини на Софийския полк турските части оставят 600 убити и 2000 ранени. Нашата армия също плаща скъпа цена. Първи пехотен софийски полк принася в жертва на Свободата, Независимостта и Българщината 197 убити офицери и войници, други 195 са безследно изчезнали, а цели 752-ма са ранени. В тази настъпателна операция полкът демонстрира онези качества, които ще предизвикат възхищението на цяла цивилизована Европа и ще останат константа за Българската армия по време на цялата война: жертвоготовност, смелост, героизъм и невероятна, непоколебима, граничеща с фанатизъм любов към народ и Родина. 


След победата при Лозенград полкът участва в боевете при линията Люлебургаз - Бунархисар от 16 до 18 октомври 1912 година. И там воините се проявяват в най-добра светлина и успяват да победят отколешните тирани и да им докажат на бойното поле, че свободата ни не е била дадена даром. Най-тежките мигове по време на тази война полкът изживява при атаката на Чаталджанската укрепена позиция на 4 и 5 ноември. Макар да не успяват да пробият този последен бастион на османската отбрана към Истанбул, българските воини демонстрират невероятен героизъм и твърдост и въпреки че са измъчвани от глад, холера и липса на боеприпаси и снаряжение, те не отстъпват и сантиметър, защитавайки до последен дъх позициите си срещу опитващия се да контраатакува противник. Последните големи боеве, който води полкът се състоят на 5 март 1913 г. при селата Кадъкьой и Елбасан, където е отблъснат опит за османски десант. По време на Балканската война под бойното знаме на полка загиват 366 офицери, подофицери и войници.


Демонстрираният героизъм от българските войници, подофицери и офицери, неописуемият патриотичен подем, обхванал цялото българско общество, и блестящите победи по бранните полета дават не само нетленна слава на Царство България и на Българската армия, но и карат всички наши приятели и врагове да осъзнаят колко могъща държава е България и колко велик и достоен народ е нашият. В периода от октомври 1912 до май 1913 година българският народ сам пише своята история и то как! С неспирния устрем на армия и народ и с кръвта на хиляди герои и мъченици. Примерът им и днес трябва да бъде наша пътеводна светлина и да ни дава упование, че когато сме заедно няма непреодолими пречки пред народа и държавата ни!

Вечна слава Вам, герои!

Дълбок поклон пред героите на България!

Информация

Автор на паметника

Местоположение

GPS Координати

42.707172, 23.145569

Периоди

Военни паметници (1877 – 1945)

Автор на експозето

Антоан Тонев

Последно добавени

За нас

От 1-ви април 2012 г. стартира проектът „Културно-историческите паметници в област София-град“, финансиран по програма „Младежта в действие“. Подкрепата на програмата позволи създаването на този електронен каталог на българските паметници. От изключително значение за нас беше чрез този проект да привлечем максимален брой млади хора, които да се информират за монументалното ни наследство и да изградят нагласа за неговото опазване. Нашият проект не се съсредоточи в центъра на град София, а събра информация за близо двеста обекта ... още


Знаете ли, че?

В центъра на парк „Св. Никола” се намира паметник издигнат в чест на загиналите чинове от 58-ми пехотен опълченски „Одрински” полк по време на Балканската война от 1912 – 1913 година?