Балканската война (1912 – 1913)
След обявяването на Независимостта на Царство България на 22 септември 1908 година като основна задача пред нашата държава се очертава завършването на националното обединение. Вече твърде дълго българите от Тракия и Македония стенели под чуждо иго и по тази причина народ, държава и армия планирали час по-скоро да сломят Османската империя и да покажат, че не само заслужаваме свободата си, но и сме достойни да се наредим сред водещите европейски държави.
Само 34 години след своето освобождение Третото българско царство се оказва достатъчно силно и добре подготвено, за да създаде съюз срещу Османската империя и да го оглави безпрекословно, за да поправи несправедливостите от Берлинския конгрес, разпокъсали снагата на Майка България и за да прогони веднъж завинаги османците от Европа. На 5 октомври 1912 година Царство България започва една от най-великите войни в нашата многовековна история. Българският народ като един застава в редовете на войската и се изправя срещу вековния поробител, за да въздаде дълго чаканата справедливост. През есента на 1912 година България смайва целия свят, нанасяйки поражение след поражение на огромната и уж непобедима Османска империя. В победния ход на българската армия важна роля играят и бойците от Първи софийски пехотен полк.
В състава на Първа армия полкът участва активно в победоносната Лозенградска настъпателна операция от 9 до 11 октомври 1912 година. Още на 9 октомври започват кръвопролитни срещни боеве между авангардите на двете страни. 1-ва дружина на полка, начело със знамето, предприема атака срещу омразния враг и се вклинява във вражеските редици. Достига до село Гечкенли и там е принудена да удържа натиска на 6 турски табора до пристигането на останалия състав на полка. В този героичен бой загива командирът на 15-а рота капитан Тодор Ночев. След кръвопролитните боеве при Селиолу и Гечкенли само пред фронта на 1-ва и 4-а дружини на Софийския полк турските части оставят 600 убити и 2000 ранени. Нашата армия също плаща скъпа цена. Първи пехотен софийски полк принася в жертва на Свободата, Независимостта и Българщината 197 убити офицери и войници, други 195 са безследно изчезнали, а цели 752-ма са ранени. В тази настъпателна операция полкът демонстрира онези качества, които ще предизвикат възхищението на цяла цивилизована Европа и ще останат константа за Българската армия по време на цялата война: жертвоготовност, смелост, героизъм и невероятна, непоколебима, граничеща с фанатизъм любов към народ и Родина.
След победата при Лозенград полкът участва в боевете при линията Люлебургаз - Бунархисар от 16 до 18 октомври 1912 година. И там воините се проявяват в най-добра светлина и успяват да победят отколешните тирани и да им докажат на бойното поле, че свободата ни не е била дадена даром. Най-тежките мигове по време на тази война полкът изживява при атаката на Чаталджанската укрепена позиция на 4 и 5 ноември. Макар да не успяват да пробият този последен бастион на османската отбрана към Истанбул, българските воини демонстрират невероятен героизъм и твърдост и въпреки че са измъчвани от глад, холера и липса на боеприпаси и снаряжение, те не отстъпват и сантиметър, защитавайки до последен дъх позициите си срещу опитващия се да контраатакува противник. Последните големи боеве, който води полкът се състоят на 5 март 1913 г. при селата Кадъкьой и Елбасан, където е отблъснат опит за османски десант. По време на Балканската война под бойното знаме на полка загиват 366 офицери, подофицери и войници.
Демонстрираният героизъм от българските войници, подофицери и офицери, неописуемият патриотичен подем, обхванал цялото българско общество, и блестящите победи по бранните полета дават не само нетленна слава на Царство България и на Българската армия, но и карат всички наши приятели и врагове да осъзнаят колко могъща държава е България и колко велик и достоен народ е нашият. В периода от октомври 1912 до май 1913 година българският народ сам пише своята история и то как! С неспирния устрем на армия и народ и с кръвта на хиляди герои и мъченици. Примерът им и днес трябва да бъде наша пътеводна светлина и да ни дава упование, че когато сме заедно няма непреодолими пречки пред народа и държавата ни!
Вечна слава Вам, герои!
Дълбок поклон пред героите на България!
