Генерал-майор проф. Иван Викторов Димитров е роден на 28 януари 1916 г. в Пазарджик. Медицинското си образование завършва през 1942 г. в София. Постъпва като участъков лекар в с. Бяга, Пазарджишко за две години. В края на Втората Световна Война, след като България преминава на страната на Съюзниците, взема участие във военните действия срещу Германия. През 1945 г. постъпва като ординатор в урологичното отделение на Общовойсковата болница в София, където става ученик на ръководителя на отделението и основоположник на българската урология – д-р Таню Танев – лекар с многогодишен стаж и европейско образование. След пенсионирането на д-р Танев през 1959 г., неговият способен ученик, който междувременно защитава дисертация и получава научната степен „кандидат на медицинските науки“, поема ръководството. През 1962 г. отделението е преобразувано в Клиника по урология към Висшия военномедицински институт (ВВМИ, по-късно Военно Медицинска Академия – ВМА), под ръководството на д-р Иван Викторов, който заема този пост до края на живота си. Д-р Викторов става доцент през 1963 г., а през 1969 г. – професор. От същата година е и генерал-майор от медицинската служба към армията. През 1972 г. проф. д-р Иван Викторов е избран за председател на Българското Урологично Дружество, основаното през 1960 г. по инициатива на катедрата „Урология“. За тези близо 25 години под ръководството на проф. д-р Викторов, Клиниката по урология към ВВМИ се превръща в една от водещите за страната. На него се дължи цялостната модерницазия по съвременни образци, както на оборудването и инструментариума, така и на учебната, научно-изследователската и лечебно-диагностичната дейност. Като първи заместник началник по лечебната част на ВММИ, той лично контролира и координира работите по изпълнението на проекта при строителството на новата 18-етажна сграда през 1980 г.
Генерал-майор проф. д-р Иван Викторов се утвърждава като лекар и учен с международен авторитет. Носител е на множество ордени, отличия и медали, които могат да бъдат видени в Музея на медицинската служба. От 1977 г. е член-кореспондент на БАН, редовен член на Световното дружество по урология, на Европейската асоциация по урология и други наши и международни организации. Проф. д-р Иван Викторов завещава значително количество научни трудове – над 250 монографии, статии и доклади, които са се превърнали в настолни книги за всеки начинаещ или практикуващ уролог в България. На него се дължат както множество задълбочени изследвания и разработки в областта на урологията, така и въвеждането в практиката на редица оригинални лечебни методи. Отличаващ се с желязна дисциплина и изключителна професионалност, проф. д-р Викторов става личен пример и учител на следващите поколения уролози, които се формират под неговото вещо ръководство.
Въпреки голямата си енергия и физическа сила, проф. д-р Викторов си отива от този свят едва 67 годишен. Посветил живота си на лечението на урологични заболявания, по ирония на съдбата именно едно такова заболяване го поваля. След тежко и продължително боледуване, той почива на 25 август 1983 г.
Бюст-паметникът на генерал-майор проф. Иван Викторов се намира пред сградата на ВМА /на ул. „Св. Георги Софийски“/, редом с паметниците на още трима заслужили дейци на военната медицина. Бронзовият скулптурен портрет на професора, издигнат върху гранитен постамент, гледа с лице към същата тази сграда, която израства под негов надзор. Макар да не е необикновен, този паметник – напълно изчистен и конкретен – по някакъв начин прави алюзия с личността на проф. Викторов, такъв какъвто е описван – целенасочен, дисциплиниран, задълбочен, трудолюбив и отдаден на грижата за пациентите.
