Паметникът на големия български писател Иван Вазов се намира в центъра на София, на ул. „Раковска”, в градинката пред църквата „Св. София”. Дело е на скулптора Иван Блажев, който го издига през 50-те години на миналия век. Иван Вазов е изобразен как държи в ръката си книга, а погледът му сякаш е устремен напред, към бъдещето. Цялата фигура на Вазов изразява непреклонност и е символ на непоклатимата вяра и обич на писателя към българския народ.
Иван Вазов е български писател и поет, наричан патриарх на българската литература. Творчеството му е пропито с любов към родното и българското. Пише в почти всички налични жанрове – различни поетични видове, проза – първият български роман, къси разкази, очерци, пътеписи, публицистика, драматургия, дава на литературата ни много направления – реализъм, романтизъм, национално-патриотични произведения, дори опити за символизъм. Създава и натрупва традиция – и това само за един човешки живот. В западната и руската литература това става за много поколения писатели и поети. Роден е на 27 юни 1850 година в град Сопот в семейство на средно заможен търговец. Иван Вазов завършва местното взаимно и класно училище, а през 1866 година се записва в Пловдивската гимназия, където усърдно изучава френски език. Вместо да поеме търговските дела на баща си, Вазов прави първите си опити като писател. Първото му стихотворение – „Борът“ е публикувано през 1870 година. Като емигрант в Румъния той се среща с Христо Ботев в Браила и Галац, както и с други български емигранти. Тези срещи оказват голямо влияние върху младия творец. От 1880 година се премества да живее в Пловдив, като активно се занимава с политика, публицистика, критика и писателска дейност. В този период Вазов пише именитите си произведения „Епопея на забравените”, „Немили-недраги”, „Българският език”, „Иде ли”, „Новото гробище над Сливница”. След провала на преврата през 1886 година Вазов заминава за Одеса. Там той пише романа „Под игото“, публикуван след завръщането му в България. След 1889 г. живее в София, като през 1897 г. става министър на народната просвета. Умира от сърдечен удар през 1921 година на 71 години. Иван Вазов твори в почти всички жанрове. Основните теми в произведенията му са любовта към Родината, към природата на България, както и победите на българите на бойното поле. Вазов не остава равнодушен към проблемите на България след Освобождението, както и към апатията на Европа към нелеката съдба на българския народ през този период.
