Скромният паметен знак на кап. Герхард Венгел, загинал, защитавайки София от бомбардировките през 1944 година, е поставен на 05.11.2004 година в градина „Мадара“ (бул. „Прага“ и ул. „Доспат“). Създаден и издигнат по инициатива и със средства на инж. Константин Иванов, член на Клуба на летците „Кап. Димитър Списаревски“ към Съюза на възпитаниците на ВНВУ, с подкрепата на общинския съветник Вили Лилков и кмета на район Триадица Емил Милев. На 06.06.2012 г. паметникът осъмва разбит, извършителите са неизвестни и до момента монументът не е възстановен. Той представляваше нисък къс от витошка морена с паметна плоча от черен гранит. Сега е останала само морената, върху която някой е издълбал отново името на смелия немски летец. Като временен заместител в момента функционира виртуален паметник http://pamet.edinzavet.org/2012/06/21/virtual-memorial-wengel/, но се очаква истинският да бъде възстановен или заменен с нов, по-изразителен и монументален, какъвто би трябвало да бъде.
Не липсва интерес към личността на красивия германски летец, но твърде малко се знае за него, главно на база на служебното му досие. Роден е на 14.01.1915 година в град Кьонигсберг, Източна Прусия (дн. Калининград, Русия). Не са известни данни за ранните му години, има кратки сведения за военното му обучение, започнало не по-късно от 17.02.1936 година като юнкер-подофицер във Военното училище в Хановер. На 19.08.1938 година е произведен в първи офицерски чин – лейтенант. През 1942 – 1943 година е в I група на 5-та изтребителна ескадрила „Ледено море” (Eismeer), базирана в Норвегия и участвала в различни операции над Скандинавия. През февруари 1943 година кап. Герхард Венгел е назначен за командир на групата и през ноември същата година частта е дислоцирана в Румъния, за да защитава ключовите петролни рафинерии в Плоещ, където остава до януари 1944 година. На 9.01.1944 година групата е предислоцирана в София на летище Враждебна. Само ден по-късно е извършена една от най-тежките бомбардировки над столицата ни. Близо 300 американски и британски самолети летят към София, за да пуснат смъртоносния си товар. Посрещат ги обединените български и немски летци с приблизително 5 пъти по-малко самолети, но с огромна смелост и решителност. Във въздушния бой кап. Герхард Венгел е смъртоносно ранен и самолетът му се разбива на 2 км източно от Радомир.
Днес вече няма спомен къде точно е погребан (в Банкя или на Централните софийски гробища) и не се знае дали гробът му още съществува, само името му може да бъде прочетено върху плочата на Германските военни гробища в София. Макар че гробът е изгубен и въпреки изминалите години и повратите на историята, паметта за кап. Венгел е оцеляла и винаги трябва да бъде жива у наследниците на оцелелите през „черния понеделник“ (10.01.1944 година). Важно за нас като народ е днес да отдадем заслужената почит на летеца герой, загинал, за да живеем ние.
