Елин Пелин

   Макар да сме свикнали нашите възрожденски и следосвобожденски писатели и творци да са имали бурен революционен и публицистичен живот, житейската и творческа биография на Димитър Иванов Стоянов, по-известен като Елин Пелин, не ни показва това, но пък оставя след себе си следите не просто на белетрист с усет към детайлите, а и на поет, художник, социален критик на българското село.

 

   Творецът е роден на 18 юли 1877 г. в с. Байлово, Софийска област. През периода 1886-1897 г. учи в различни градове, но не успява да завърши гимназия. Не е приет и в Рисувателното училище, но това не му пречи от малък да се развие като добър белетрист. През 1895 г. за първи път печата своя творба - разказа „Мило е отечеството“, в сп. „Войнишка сбирка“. Син на учител и образован и буден човек, през следващите две години Елин Пелин сам става учител в родното си село, където написва първите си зрели разкази -„Напаст божия“, „Изкушение“, „Гост“, „Ветрената мелница“ и др. През 1899 г. Елин Пелин се установява в София, където работи в различни издания - сп. „Селска разговорка“, в. „Българин“, сп.„Слънчоглед“. През 1903 г. проф. Иван Шишманов го назначава за служител в Университетската библиотека, а през 1906-1907 г. го командирова заедно с Яворов на специализация във Франция. От 1908 г. работи в Народната библиотека. По време на войните е мобилизиран като военен писател и сътрудничи главно на сп. „Отечество“ и в. „Военни известия“. През 1921-1924 редактира заедно с Александър Балабанов в.„Развигор“. От 1926 до 1944 г. работи като уредник в къщата-музей „Иван Вазов“ в София. Написва два тома с разкази – първия през 1904 г., а втория през 1911 г., като в него е публикувана цялостно повестта „Гераците“. Повестта „Земя“ е издадена през 1922 г., а сборникът „Черни рози“ от 1928 г. е сборник със стихотворения в проза. Сборникът „Под манастирската лоза“ излиза през 1936 г., като единадесетте разказа в него са писани между 1909 и 1934 г.

 

   След войните Елин Пелин сякаш губи интерес към сериозната проза и пише предимно за деца, както и хумористични произведения - лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки. Произведенията му за деца са изпълнени с хумор. Автор е на романа „Ян Бибиян“ през 1933 г. и „Ян Бибиян на Луната“ - 1934 г. , на книгите „Златни люлки“ - 1909 г., „Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса“ - 1918, „Гори Тилилейски“ - 1919, „Сладкодумна баба“ - 1919, „Правдата и кривдата“ - 1920, „Песнички“ - 1927, „Поточета бистри“ - 1931, „Приказки и басни“ - 1949, и др.  

 

    През 1940 г. Елин Пелин става член на БАН и председател на Съюза на българските писатели. За първи път се подписва с псевдонима си през 1897 г., когато публикува стихотворение в сп. „Български преглед“. Други псевдоними, които Елин Пелин е използвал, са Благолаж, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина, Бокич и др. Елин Пелин умира на 3 декември 1949 г. в София.

 

    Нос в Антарктика е кръстен на Елин Пелин официално на 12 август 2008 г. Носът Елин Пелин е морски нос на северозападния бряг на остров Смит.

 

    Разказите на Елин Пелин представляват художествен опит за проникване в нравствено-психологическия свят на българския селянин, в системата му от философски възгледи, в представите му за света и за човешката съдба. Елин Пелин е писателят реалист в българската литература, но въпреки това в печалните му разкази за трагични съдби и безизходни ситуации винаги се усещат надеждата, илюзията, вярата в човешкото спасяване, в нравственото и духовно възвисяване. Историите са предимно от малките села и планини, където реалността е по-силна от илюзията и мечтата, където хората се сблъскват с най-различни социални препятствия, природни бедствия, злоба, бедност, мизерия - Елин Пелин представя света на българското село в неговата затвореност, в особения му социално-икономически и духовно-морален облик. Елин Пелин обхваща многоаспектните проявления на трудовата селска участ, сред които и вечната и неразривна връзка между човека и природата, между селянина и земята.

 

    Въпреки тежките моменти, в Елин-Пелиновите разкази българският селянин винаги намира място за хумор, жизнерадостност. Неслучайно Д-р Кръстев и Пенчо Славейков от литературния кръг „Мисъл“ не могат да приемат особената структура и съдържание на творбите на колегата си, обявяват го за „разказвач на шопски вицове“ и не публикуват нито една негова творба в своето списание. Въпреки това Елин Пелин остава най-добрият пейзажист в българската художествена проза. Докато при Вазов пейзажите са по-скоро фон, обстановка, съпътстват случката, при Елин Пелин пейзажът е душата на събитието, от него тръгва психологическият анализ на селската душевност. Писателят по такъв начин правдиво и реалистично пресъздава обективните и повтарящи се в живота на селянина закономерности и белезите на нравствената му природа, по такъв начин сякаш изважда наяве вътрешния свят на обикновения , грубия, жилавия селски човек, че понякога го наричат и художник пленерист. Елин-Пелиновият разказ се превръща в олицетворение и обобщение на изконното и трайното в българския характер и душевност.

 

 

    Думите на твореца, че „държавата прилича на един бакалин, когото народът поддържа с труда си“ из статията „За едни майка, за други мащеха“, не спира да бъде актуална. Бюстът на Елин Пелин в Борисовата градина в София завинаги ни навява песента на „певеца“ на селото, мириса на полята, нивите, стърнищата, спомена за онази селска душевност и привързаност към земята, към която принадлежим. 

Информация

Автор на паметника

Местоположение

GPS Координати

42.685306, 23.340689

Периоди

Паметници от Третото българско царство

Автор на експозето

Елица Барукчиева

Последно добавени

За нас

От 1-ви април 2012 г. стартира проектът „Културно-историческите паметници в област София-град“, финансиран по програма „Младежта в действие“. Подкрепата на програмата позволи създаването на този електронен каталог на българските паметници. От изключително значение за нас беше чрез този проект да привлечем максимален брой млади хора, които да се информират за монументалното ни наследство и да изградят нагласа за неговото опазване. Нашият проект не се съсредоточи в центъра на град София, а събра информация за близо двеста обекта ... още


Знаете ли, че?

През 2003 година в парк „Света Троица” е открит паметник на загиналите в Илинденско – Преображенското въстание по случай 100-годишнината от паметното събитие?