Асен Христов Златаров е роден на 4 февруари 1885 година в град Хасково. След като завършва средното си образование в България, следва химия в Женева. През 1908 година, само на 23 години, става доктор по химия и физика в Гренобълския университет. В следващите години специализира в Мюнхен, където е високо оценен, но след края на специализацията си решава да се върне в България, за да помогне за развитието на българската наука. Започва работа като асистент в Софийския университет. Скоро амбициозният учен започва да се издига по академичната стълбица като през 1922 година става доцент по биохимия, а през 1924 година – извънреден професор. През 1935 година получава и най-голямото признание, като става редовен професор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, чест, която в онези години е била привилегия за малцина. Проф. Златаров допринася за развитието на биохимията в световен мащаб, а у нас с право е наричан „баща на биохимията в България”. Наред с научната си дейност проф. Златаров се занимава и с популяризиране на науката чрез научно-популярни статии и издания, както и с литература и литературна критика. Във връзка с разностранните си занимания професорът произнася крилатата фраза: „Изкуството е социално явление и трябва да обслужва народа. Няма изкуство за изкуството, както няма наука за самата наука”. Големият български учен, публицист, литератор, общественик и човек Асен Златаров си отива от този свят на 22 декември 1936 година.
Бюст-паметникът на проф. Асен Златаров се намира в парка „Заимов” в близост до театър „София”. Издигнат е през 1996 г. по инициатива на клуб „Асен Златаров“ с лични и обществени дарения.
