Александър Сергеевич Пушкин е роден на 26 май 1799 година в стара и доста заможна дворянска фамилия. Благодарение на огромните финансови възможности на семейството си Пушкин получава прекрасно образование и едва 15-годишен създава първата си творба – „Към приятеля стихотворец”. След това продължава образованието си в прословутия царски лицей в Царско село и след завършването му е признат за един от големите таланти в руската литература. В столицата Петербург Пушкин се впуска стремглаво в културния, а донякъде и в политическия живот, като се проявява в ролята на критик на самодържавието и въпиющата социална несправедливост, характерна за тогавашното руско общество. Принуден е от властите да напусне столицата, а от 1824 година дори за кратко е заточен в едно от семейните имения в провинциална Русия. По-късно поетът е помилван от царя и се завръща в Петербург, като продължава изключително продуктивната си творческа дейност, която обаче невинаги бързо попада в ръцете на читателите, тъй като Пушкин е една от основните мишени на царската цензура. Може би най-известните и обичани произведения на Пушкин са романът в стихове „Евгений Онегин” и драмата „Борис Годунов”. Бурният път на поета, изпълнен с желание за по-добър живот за сънародниците му, завършва след фатален дуел с Жорж Дантес, предизвикан от слухове за връзка на последния със съпругата на Александър Сергеевич. Дуелът се състоял на 27 януари 1837 година, като и двамата участници били ранени, но докато Дантес се възстановил, Пушкин бил смъртоносно ранен в корема и два дни по-късно починал. Така на 29 януари (10 февруари по нов стил) 1837 година Русия загубила един от най-великите си творци, а светът загубил един голям човеколюбец.
Паметникът на великия руски поет Александър Сергеевич Пушкин се намира в центъра на София, в градинката на руската църква „Свети Николай Чудотворец” и е дело на руския скулптор Вячеслав Клуиков и българския архитект Светослав Константинов. Открит е официално на 6 юни 2001 година по случай 202-та годишнина от рождението на поета. Макар и сравнително скромен като големина, монументът е изключително красив и по неповторим начин е успял да улови всички трепети и терзания, така характерни за Пушкин и неговото творчество. Поетът сякаш гледа някъде далеч напред в бъдещето и е отделен от всички дребни и маловажни проблеми. Мястото, на което е поставен паметникът, допринася за усилване на цялостното му въздействие и поради тази причина смятам, че е задължителна спирка за всеки, който е запленен от Евгений Онегин или някой друг от героите на Пушкин. Атмосферата при паметника на поета ни кара да си припомним любимите слова на бащата на модерната руска литература и да се потопим отново в неговото творчество.
