Академик Дончо Костов Стоянов е един от основателите на генетиката у нас. Роден е на 19 юни 1897 г. в софийското село Локорско. Завършва „Естествена история” в СУ „Св. Климент Охридски“ и „Агрономство” в Хале през 1924 г., а в периода 1926-1929 специализира „Генетика” в университета в Харвард. По-късно, от 1932 до 1934 година, работи в Института по генетика в Ленинград, а от 1934 до 1936 г. преподава в Ленинградския университет. Освен това, в периода 1932-1939 г. генетикът работи в Института по растениевъдство в Санкт Петербург и в Института по генетика в Москва, където ръководи лабораторията по междувидова хибридизация. Това е най-плодотворният период от неговата научна кариера, през който публикува почти половината от научните си трудове. Дончо Костов публикува над 200 научни и още толкова научно-популярни статии. Основната част от научните му трудове са отпечатани в най-реномираните и до днес международни научни списания като Nature, Science, Proceedings of the National Academy of Sciences of USA, Genetics, Genetica, Current Science, Cytologia и др. Сред неговите публикации са заглавия като „Патологичната митоза при тютюневите растения и формирането на наследствени тумори“ ( 30 септември 1939), с която доказва съществуването на спонтанни наследствени тумори при растенията, станали известни като „тумори на Костов“, „Мутации и стареене при семената“ (19 януари 1935 г.), „Хаплоидното растение Nicotiana Sylvestris“ (23 юни 1934 г.) и много други. През 1930 г. са публикувани проучванията му върху дисковидната структура на гигантските хромозоми при Drosophila melanogaster.
Научните интереси на акад. Костов обхващат основни проблеми на генетиката, цитогенетиката, цитологията и имуногенетиката. Голям е приносът му към изясняване причините за междувидовата несъвместимост и хибридния произход на видовете Nicotiana Tabacum, Nicotiana rustica, Nicotiana eastii и др. Монографията му „Цитогенетика на род Nicotiana“ (1941-1943) е наградена с престижната международна награда „Бернардини“, която се присъжда за най-добър научен труд по тютюна.
През 1939 г. Дончо Костов се прибира в България и бива назначен като директор на Централния земеделски изследователски институт и като ръководител на катедрата по дарвинизъм, генетика и селекция към Агрономически факултет на Софийския университет. През 1947 г. основава Института по приложна биология и развитие на организмите при БАН. Забележителните му изследвания в тази област му донасят широка известност и световно признание, които траят и до наши. Умира на 9 август 1949 г. в най-смутния период на политическо налагане на псевдонаучните идеи, отричане и преследване на привържениците на класическата съветска генетика, чийто най-ярък представител е самият акад. Дончо Костов.
Паметникът на Академик Дончо Костов се намира в село Локорско, Софийско. Статуята е дело на скулптура Петър Димитров и е открита през 2007 г. Ученият е изобразен в цял ръст, с пардесю и носещ две книги в лявата си ръка, върху каменен постамент. Акад. Дончо Костов полага основите, върху които се развиват генетиката и селекцията на растенията в България. Научната му работа и дейност получават признанието на учените от цял свят.
