Акад. Дончо Костов

Академик Дончо Костов Стоянов е един от основателите на генетиката у нас. Роден  е на 19 юни 1897 г. в софийското село Локорско. Завършва „Естествена история” в СУ „Св. Климент Охридски“ и „Агрономство” в Хале през 1924 г., а в периода 1926-1929 специализира  „Генетика” в университета в Харвард. По-късно, от 1932 до 1934 година, работи в Института по генетика в Ленинград, а от 1934 до 1936 г. преподава в Ленинградския университет. Освен това, в периода 1932-1939 г. генетикът работи в Института по растениевъдство в Санкт Петербург и в Института по генетика в Москва, където ръководи лабораторията по междувидова хибридизация. Това е най-плодотворният период от неговата научна кариера, през който публикува почти половината от научните си трудове. Дончо Костов публикува над 200 научни и още толкова научно-популярни статии. Основната част от научните му трудове са отпечатани в най-реномираните и до днес международни научни списания като Nature, Science, Proceedings of the National Academy of Sciences of USA, Genetics, Genetica, Current Science, Cytologia и др. Сред неговите публикации са заглавия като „Патологичната митоза при тютюневите растения и формирането на наследствени тумори“ ( 30 септември 1939), с която доказва съществуването на спонтанни наследствени тумори при растенията, станали известни като „тумори на Костов“, „Мутации и стареене при семената“ (19 януари 1935 г.), „Хаплоидното растение Nicotiana Sylvestris“ (23 юни 1934 г.) и много други.  През 1930 г. са публикувани проучванията му върху дисковидната структура на гигантските хромозоми при Drosophila melanogaster.

 

Научните интереси на акад. Костов обхващат основни проблеми на генетиката, цитогенетиката, цитологията и имуногенетиката. Голям е приносът му към изясняване причините за междувидовата несъвместимост и хибридния произход на видовете  Nicotiana Tabacum, Nicotiana rustica, Nicotiana eastii и др. Монографията му „Цитогенетика на род Nicotiana“ (1941-1943) е наградена с  престижната международна награда „Бернардини“, която се присъжда за най-добър научен труд по тютюна.

 

През 1939 г. Дончо Костов се прибира в България и бива назначен като директор на Централния земеделски изследователски институт и като ръководител на катедрата по дарвинизъм, генетика и селекция към Агрономически факултет на Софийския университет. През 1947 г. основава Института по приложна биология и развитие на организмите при БАН. Забележителните му изследвания в тази област му донасят широка известност и световно признание, които траят и до наши. Умира на 9 август 1949 г. в най-смутния период на политическо налагане на псевдонаучните идеи, отричане и преследване на привържениците на класическата съветска генетика, чийто най-ярък представител е самият акад. Дончо Костов.



Паметникът на Академик Дончо Костов се намира в село Локорско, Софийско. Статуята е дело на скулптура Петър Димитров и е открита през 2007 г. Ученият е изобразен в цял ръст, с пардесю и носещ две книги в лявата си ръка, върху каменен постамент. Акад. Дончо Костов полага основите, върху които се развиват генетиката и селекцията на растенията в България. Научната му работа и дейност получават признанието на учените от цял свят.

Информация

Година на построяване

2007

Автор на паметника

Петър Димитров

Местоположение

GPS Координати

42.794409, 23.446833

Периоди

Паметници от Третото българско царство

Съвременни паметници (след 1989 г.)

Автор на експозето

Елица Барукчиева

Последно добавени

За нас

От 1-ви април 2012 г. стартира проектът „Културно-историческите паметници в област София-град“, финансиран по програма „Младежта в действие“. Подкрепата на програмата позволи създаването на този електронен каталог на българските паметници. От изключително значение за нас беше чрез този проект да привлечем максимален брой млади хора, които да се информират за монументалното ни наследство и да изградят нагласа за неговото опазване. Нашият проект не се съсредоточи в центъра на град София, а събра информация за близо двеста обекта ... още


Знаете ли, че?

Градинката пред НДК е издигнат паметник на жертвите на комунизма в България, като на паметната стена с дължина 58 метра са изписани имената на 7526 от жертвите?